Das Alte Leid - Старата Мъка

Aus der Bohne und in das Licht
ein Wesen mich zu gehen drangt
fur die selbe Sache und das alte Leid
meine Tranen mit Gelachter fangt
und auf der Matte fault ein junger Leib
wo das Schicksal seine Puppen lenkt
fur die selbe Sache und das alte Leid
weiss ich endlich hier wird nichts verschenkt

Aus der Bohne und in das Nichts
weiss jeder was am Ende bleibt
dieselbe Sache und das alte Leid
mich so langsam in den Wahnsinn treibt
und auf der Matte tobt derselbe Krieg
mir immer noch das Herz versengt
dieselbe Sache und das alte Leid
weiss ich endlich...

Ich will ficken

Nie mehr das alte Leid
Здрасти, здрасти!

Навън от бобеното зърно, към светлината
Същество едно ме тласка
За същите неща и за старата болка
Що сълзите ми през смях улавя
А върху рогозката - младо тяло гние
Там, дето Съдбата на куклите си дърпа конците
Най-накрая узнах, че тук нищо не е даром

Извън бобеното зърно, в Нищото
Всеки знае какво му се полага
Същите неща и старата болка,
Която тъй бавно ме вкарва в лудостта
А върху рогозката бушува същата война,
Дето все още сърцето ми обгаря
Най-накрая знам...

...ИСКАМ ДА ЕБА-А-А-А... !!!

(Никога повече) Старата болка