Morgenstern - Зорница

Sie ist hasslich dass es graut
wenn sie in den Himmel schaut
Dann furchtet sich das Licht
Scheint ihr von unten ins Gesicht
So muss sie sich am Tag verstecken
Will das Licht doch nicht erschrecken
Lebt im Schatten bis der Schein vergeht
Sieht einen Stern im Zwielicht prangen und fleht
Mal mir Sch?nheit auf die Wangen

Morgenstern ach scheine
auf das Antlitz mein
Wirf ein warmes Licht
auf mein Ungesicht
Sag mir ich bin nicht alleine
Hasslich, du bist h?sslich

Ich bin allein zur Nacht gegangen
Die spaten Vogel nicht mehr sangen
Sah Sonnenkinder im Gewimmel und so
rief ich in den gestirnten Himmel

Morgenstern ach scheine
auf die Liebste meine
Wirf ein warmes Licht 
auf ihr Ungesicht
Sag ihr sie ist nicht alleine

Morgenstern ach scheine
auf die Seele meine
Wirf ein warmes Licht
auf ein Herz das bricht
Sag ihr dass ich weine
Denn du, du bist hasslich
Du bist einfach hasslich
Der Mensch ist doch ein Augentier
Schone Dinge wunsch' ich mir
Doch du, du bist nicht sch?n, nein

Morgenstern ach scheine
auf die Liebste meine
Wirf ein warmes Licht
auf ihr Ungesicht
Sag ihr sie ist nicht alleine

Und der Stern will scheinen
Auf die Liebste meine
Warmt die Brust mir bebt
wo das Leben schlagt
Mit dem Herzen sehen
Sie ist wunderschon
Толкова е грозна, та чак ти причернява
Когато тя се покаже на небето
Тогава светлината се плаши
Изотдолу й свети във лицето
Затова тя трябва денем да се крие
Не иска да уплаши светлината
Живее в сенки, докато светлината си отиде
Вижда една звезда по здрач да блести и се моли
Нарисувай красота на бузата ми

Зорнице, ах, грей
Върху лицето ми
Хвърляй топла светлина
Върху грозното ми лице
Кажи ми, че не съм сама
Грозна, ти си грозна

Сам се разхождах в нощта
Късните птици вече не пеят
Видях слънчеви деца в навалицата и така
Изкрещях към звездното небе

Зорнице, ах, грей
Върху любимата ми
Хвърляй топла светлина
Върху грозното й лице
Кажи й, че не е сама

Зорнице, ах, грей
Върху душата ми
Хвърлай топла светлина
Върху сърце, което се разбива
Кажи й, че плача
Защото ти, ти си грозна
Ти си просто грозна
Човекът е просто окато животно
Хубави неща си пожелавам
Но ти, ти не си хубава, не

Зорнице, ах, грей
Върху любимата ми
Хвърляй топла светлина
Върху грозното й лице
Кажи й, че не е сама

И звездата иска да грее
Върху любимата ми
Затопля гръдта, която ме разтърсва
Там, където бие животът
Ако я погледна със сърцето
Тя е великолепна