Nebel - Мъгла

Sie stehen eng umschlungen
ein Fleischgemisch so reich an Tagen
wo das Meer das Land beruhrt
will sie ihm die Wahrheit sagen

Doch ihre Worte frisst der Wind
wo das Meer zu Ende ist
halt sie zitternd seine Hand
und hat ihn auf die Stirn gekusst

sie tragt den Abend in der Brust
und weiss dass sie verleben muss
sie legt den Kopf in seinen Schoss
und bittet einen letzten Kuss

und dann hat er sie gekusst
wo das Meer zu Ende ist
ihre Lippen schwach und blass
und seine Augen werden nass

Der letzte Kuss ist so lang her
der letzte Kuss
er erinnert sich nicht mehr
Те стоят здраво прегърнати
Смесица от плът, тъй богата на дни
Там, където морето земята докосва
Тя иска да му каже истината

Но думите й вятърът изяжда
Там, където морето свършва
Тя държи треперейки ръката му
И по челото го целуна

Тя носи вечерта в гърдите си
И знае, че трябва да преживее
Полага главата си в скута му
И моли за една последна целувка

И тогава той я целуна
Там, където морето свършва
Устните й – нежни и бледи
А очите му се навлажняват

Последната целувка тъй отдавна беше
Последната целувка
Той не помни вече