Штилъ - Безветрие

Штиль - ветер молчит
Упал белой чайкой на дно
Штиль - наш корабль забыт
Один, в мире скованном сном...

Между всех времен
Без имен и лиц
Мы уже не ждем,
Что проснется бриз!

Штиль - сходим с ума
Жара пахнет черной смолой
Смерть одного лишь нужна
И мы, мы вернемся домой!

Его кровь и плоть 
вновь насытит нас
А за смерть ему
Может, Бог воздаст!

Что нас ждет, море хранит молчанье
Жажда жить сушит сердца до дна
Только жизнь здесь ничего не стоит
Жизнь других, но не твоя!

Нет, гром не грянул с небес
Когда пили кровь как зверье
Но нестерпимым стал блеск
Креста, что мы Южным зовем...

И в последний миг
Поднялась волна,
И раздался крик:
"Впереди Земля!"
Безветрие - вятърът мълчи 
Паднал като бяла чайка на дъното 
Безветрие - корабът ни е заседнал 
Сам, в света, скован от лед 

Между всички времена 
Без имена и лица 
Ние вече не чакаме 
Защото бризът ще се пробуди! 

Безветрие - побъркваме се 
Жегата мирише на черна смола 
Смъртта само на един е нужна 
И ние, ние ще се върнем у дома! 

Кръвта и плътта му 
Отново ще ни наситят 
А за смъртта му 
Може Бог да отмъсти! 

Какво ни очаква, морето пази мълчание 
Жаждата за живот пресушава сърцата до дъно 
Само че животът тук не струва нищо 
Животът на другите, не твоят 

Не, не падна гръм от небето, 
Когато пихме кръв като зверове 
Но нетърпим стана блясъкът 
На кръста, който "Южен" зовем 

И в последния миг 
Се надигна вълна 
И се разнесе крясък 
"Напред, земя!"